ДРЯНОВСKИ МАНАСТИР

 

В престоя ни в ТРЯВНА , искахме да посетим Дряновсият манастир. От Трявна към Дряново и Дряновския манастир. Решихме да пътуваме с влак до Дряново и за да е по вълнуващо, пеша до манастира.

Вълнуващо, но трябва да имаш и тренинг. Датата е 05.09.2019 година. Като слязохме от влака минахме покрай стадиона, мостчето под който тече Дряновската река и продължихме на горе през града и до като излезем от него.

Чакаше ни доста път до като стигнем там и после да се върнем, че и гонихме и час за влака. Понеже отивахме за първи път и чакахме всеки момент да ни излезе хоп на пътя Дряновския манастир.

Ама то беше един дълъг път, ту между дървета, ту през пътечка, ту като излизахме на асфалтирания път и слънцето хич не ни щадеше. Винаги си нося вода и кърпички. Изтощени, изпотени се добрахме до табелата.

Викаме "Вече сме там". Да, ама от табелата до манастира- пеша, си е още път. Колкото приближавахме, толкова повече хора имаше. Ами, то от вън си е като панаир- сергии, магнитчета, лакомства и още джундурии, които могат да ти привлекат окото.

Бяхме много огладнели и първо седнахме да се нахраним и малко отдих. На вид заведението, самата обстановка бяха добре изглеждащи. Колкото и да си гладен, храната като не е приготвена вкусно, сякаш се наяждаш бързо.

След полунаяждане, обиколихме на бързо, между тълпата. Няколко снимки на бързо и трябваше вече да тръгнем обратно. Да, купихме си магнитче и от Дряновския манастир. По пътя до като ни печеше слънцето, направих и няколко клипчета, за всеки случай.

На последната снимка е вече, като се върнахме в Дряново и набързо успяхме да видим мостът на Кольо Фичето. Не можах да повярвам, че на време успяхме да се доберем до жп гарата и даже чакахме влакът да пристигне.

Върнахме се обратно в Трявна, като по пътя имаше голям престой на "Царева ливада". Изтощени, прашни, потни пристигнахме по тъмно в ТРЯВНА. Имах нужда само от един душ и сън...

Мостът на Кольо/ю/ Фичето, Дряново и Дряновската река