понеделник, 19 септември 2022 г.

ВОДОПАД СКОКА, СЕЛО КАЛЕЙЦА

 

Водопад "Скока" /Лопушница



Село Калейца е разположен на северозапад, на 7 километра от град Троян, а водопадът се намира на 2 километра от селото.

Когато тръгнахме с автобус, заедно с нас се качи една жена, която отиваше там и видимо познаваше мястото. Реших да се информирам за селото и водопада. От там разбрах, че водопадът има няколко имена- "Скока" /някои казват-"Скокът"/ и "Лопушница" на реката.

По късно на места видяхме също, че го споменават под тези имена, като пише: "Лопушница", и "ЛопОшница". И тук, хората бяха любезни. Когато слязохме на последната спирка в края на селото, продължихме пеш.

"Една от най- красивите природни забележителности не само в региона, но и в цяла Стара планина- водопад СКОКЪТ, се намира в землището на с. Калейца. Селото е разположено на двата бряга на река Коман. Носи името си от крепостта Калето, намиращ се в южната част на селото, на едноименния връх, висок 730 м..."

Датата е 9.09.2022 година. От селото до водопада са около 2 км., асфалтен път. По пътя от ляво ще видите стрелка , която показва посоката и пише, че е останал 1 километър до водопада /пътят ми се стори малко по дълъг от 1 км./


За този проход, както и за другите, ще са ви нужни- здрави спортни обувки, спортни дрехи /за да ви е по удобно до като се предвижвате/ и раница в, която винаги си носете- вода, мокри и сухи кърпи.

Ще стигнете до малко по широк път, който от дясната страна има място за паркиране /ако сте с кола/, от ляво ще видите табела и пейка. На информационното табло пише:" ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ ВОДОПАД СКОКЪТ река Лопошница " и стрелка, която сочи посоката на ляво- 300 м. 


Място за отдих, преди водопада


Място за отдих, на полянката




Водопад Скока- райско кътче.

Не бързайте да сядате на тази пейка, защото след като продължите на посоченото място, в ляво малко на горе, ще се озовете на полянка. Там хората са направили дървени маси с пейки, място за отдих. 

От там вече след като си отдъхнете, може да продължите като следите табелите. Малко в ляво от полянката ще видите пътека, по която трябва да продължите към водопада.


От ляво на полянката, пътека към водопада





Ще стигнете до там където минава реката, която трябва да пресечете. Всъщност се намирате на горната страна на водопада /най горната точка/. Минете през реката, и тръгнете по пътеката, на ляво за под водопада. 


През, реката която трябва да преминете. Това е над водопада



По пътечката може да зърнете водопада, който е долу. Когато излезете от гората, отново се вижда течащата река, камънаци,  свлечени и счупени клони. Погледнете в ляво, там е водопада. 

Колкото се доближавате, толкова пред вас ще се открива красива гледка, шумът на водопада, свежия въздух. В живота си до сега не бях виждала толкова красива забележителност.

Това райско местенце трябва да се види и да се усети, не може да се опише с думи красотата и чувството, сякаш сте попаднали в един вълшебен свят.


Водопад Скока /Скокът/, Лопушница




Кристално чистата вода на водопад "Скока"



Това, което виждах, ми спираше дъха. Аз си позволих само да си измия ръцете и лицето в кристално чистата вода. Преди да кажа:"Спри" и моята половинка се гмурна във водата. Не ви съветвам да го правите- ледено студена е, а по пътя сте се изморили и изпотили!

В случай, че вече сте мокри ще имате нужда от кърпа и сухи дрехи, така че не е лошо да ви се намират в раницата! След, като се насладихме на гледката, направихме няколко снимки, се върнахме обратно по същия път, от долу- на горе.

След като стигнете на същото място до реката /горната точка на водопада/ имате два избора- или да се върнете по същия път от който сте дошли, или да продължите по на горе по посока на реката за да стигнете до "Малкото Скокче".

Ако решите да стигнете до него, тръгнете по реката на горе, ще стигнете на място където се вижда отсреща пътека /гората/, отново пресичате реката и тръгвате по пътеката.


На горе, по реката към "Малкото Скокче"


Малкото Скокче

Малкото Скокче се намира на другата страна на реката, по пътеката на около 170 метра. Имахме честта да видим и малкото Скокче. Колкото се приближавате по пътеката, толкова шумът ще стане по силен.

Когато го видите отгоре, внимателно се спуснете по пътеката и ще видите по от близо красивото мъниче. В насочващите табели пишеше, че след малкото Скокче, по пътеката на горе още 50 метра ще достигнем до минерален извор, но нещо не успяхме да го зърнем.

Ако имате желание да отидете до там, и късмет- ще го видите. Започна да вали дъжд и побързахме да се върнем обратно. Тук има изобилие от гъби, но за познавачи.

Съветвам ви, когато по пътя видите информационно табло,  да спрете за миг и да прочетете какво пише, това може да ви е от полза, най вече ако идвате за първи път.


Малкото Скокче


Ние понеже сме самоуки и почти без информация, а по пътя табелите само ги снимах на бързо и ги прочетох по късно. Ако бях прочела на време, може би щяхме да успеем да открием- минералния извор.

Но все пак, макар и любители с малко опит, бяхме минали преди две години през Седемте рилски езера /ако не броим- "Сълзата"/, този път си беше като песен. На "Малкото Скокче" си личеше, че не всички туристи идват на сам.



Ако разполагате с повече свободно време и имате сили да продължите, не го подминавайте. Лично аз много съжалих, че не успях да видя минералния извор.

Когато вече излизахме от пътеката, срещнахме друга двойка, която беше се запътила на там. След, като ги напътихме, пресякохме реката и тръгнахме обратно по пътя от който бяхме дошли.



Полянката за отдих, на връщане 

Окаляни, мокри от дъжда и малко изморени стигнахме на полянката. Седнахме за 10- 15 минути да си отдъхнем глътка въздух и да пием вода. Макар небето да бе намръщено, вече се канеше да спре да вали.

То и в момента не си беше силен дъжд, както когато бяхме в гората, а си ръмеше. Спуснахме се на долу и стигнахме пак до таблото, пейката и парко-мястото. Срещу таблото, по пътя имаше още една табела, на която пишеше, че в селото има магазин за сувенири и магнитчета.


Връщаме се към село Калейца




Имаше още време до автобуса, за това решихме да отидем да си купим магнитче за спомен. Когато влязохме в селото, точно по същата улица "Христо Ботев" продължихме.

Но точно от там номерата са от зад напред. Зърнах номер 198, а ние трябваше да стигнем до номер 24. Това означава, че трябва да минем от единия край на селото , до другия му край.

Незнам, скоро не съм вървяла по толкова дълга улица. Вървяхме и сякаш нямаше край тази улица. В центъра, си вземахме по едно кафе и седнахме на една пейка до чешмичката за няма и 10 минути.


Една от улиците на с. Калейца




От там си продължихме към малките номера. "...В Калейца в началото на 20 век са родени и изучени на занаят едни от най- добрите майстори- строители построили много къщи в Калейца, Троян и Ловеч. В Калейца през първата половина на миналия век са били развити всички традиционни балкански занаяти. Най- многобройни са били грънчарите, над 100, създали през 1938 г. грънчарска кооперация, по късно дала основите на един от най- големите порцеланови заводи в България. Следващи по значение били дърводелците, построили в източния край на селото (в посока Троян) гатер и цех за производство на столове..."

Сетих се, че жената с която пътувахме, беше споменала за този завод, но вече не е бил активен. До като вървяхме от лявата страна се виждаше сградата /заводът/ или по точно каквото беше останало от него.


"Тук са били първото и второто килийно училище 1836- 1876"

Е, вече стигнахме до номер 24. Видяхме една жена, която беше изкарала от вън скарата /барбекю/, печеше кебапчета. Около нея дим от скарата и към нас идваше миризмата на сочни кебапчета.

Не че обичам кебапчета, но усетих, че почна да ми стърже. Магазинът за сувенири беше затворен  и само поглеждах през стъклото, като гаврошче. Точно до магазина за сувенири беше заведението на жената, която ни примамваше с тези кебапчета.

Попитахме я за сувенирите. Каза, че жената която държи магазина,  била на работа! Ами, ударихме на камък. Без магнитче от това райско кътче! Така, че ако вървите пеш, хич не си правете труда.

От този факт, малко се поизнервихме. Купихме си пресни, горещи кебапчета, защото жената още не беше почнала да пече кюфтетата / аз съм ЗА- кюфтета/. Нямахме голям избор, освен да седнем в една от масите от вън, до заведението.

Преди това, посетихме С.ОРЕШАК, НАЦИОНАЛНО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ЗАНАЯТИ И ИЗКУСТВАТА, които може да видите от ТУК


От тук се откриваше гледка към част от къщите на селото и по на горе от тях- планината. След, като си хапнахме спокойно, отидохме да чакаме автобуса за 17:35 часа, за да се върнем в Троян.


"По поречие на селото е имало 11 воденици и 4 дъскорезници. На река Осъм близо до устието на р. Коман е имало 2 тепавици, с повече от 300 годишна история. В Калейца е било развито и скотовъдството- отглеждали са се повече от 800 глави едър рогат добитък и над 4000 глави овце и кози. Допълнителен или основен поминък за мнозина е било овощарството. Към днешна дата в селото живеят около 500 жители, като почти не се отглежда едър и дребен добитък, а къщите са съвременни и снабдени с всички удобства..."

Този надпис намерихме на една от пътеките в близост до водопада. Написано от Спас Ковачев, 100 % калейчанин, през пролетта на 2018 година. *Тепавица- традиционно занаятчийско съоръжение за обработка на готови текстилни изделия.
По време на нашата разходка, проход, ако сте се почувствали така, че сте пътували заедно с нас, ще ви чакам на следващата дестинация. 


Гледка към част от селото и планината


















Няма коментари: